Поп-фолк или чалга (2008г.)

Поп – фолк или чалга

Времето, в което живеем е доста интересно от социална и културна гледна точка. Изключително бързо и динамично развитие на изкуството, промяна в културните възгледи и размиване на границите между различните изкуства и културни течения.

България е държава, географски разположена между 2 континента. Всички етноси, култури и цивилизации минали през територията ни са оставили по къшче от себе си и от културата си. 500 години османско владичество също са оказали голямо влияние върху фолкора ни и върху бита ни.

Несъмнено фолкора ни е формиран под влиянието на много различни етноси, но трябва ли чистият български фолкор да се превръща в етническа музика?

Чалга – това е определението, което се наложи като дума, описваща тази доста интересна смесица от няколко различни стила и течения в музиката, които по отделно бяха наречени от западната култура “Балкански”.

Поп – фолк беше маркетинговото и рекламно име, което продуцентските къщи се опитаха да наложат на пазара. Дали за да смекчат грубото звучене на “чалга” или за да излъжат, нещастния консуматор на този вид музика и съвестта му, че слуша поп(улярен) – фолк(лор) незнам. Знам само, че чалга има и няма абсолютно никаквото намерение да си отива. Не само, че енерцията й не спада, но напротив - набира още скорост...

Да осъдим или оправдаем хората, консумиращи този тип музика? Философите на естетическата критика казват, че за да имаме изкуство трябва да имаме и няколко критерия, които то да покрива. Един от тях е: да имаме място, на което да бъде консумирано това изкуство. Операта си има опери, театърът си има театри, киното си има кино салони...е члагата си има кръчми. До тук добре. Друг критерии е, че кандидат – изкуството трябва да води до поглед в самите нас, във вътрешния ни човек... тук чалгата прави нещо много повече – чалгарите (това интересно определени за хората консумиращи този тип музика) не само поглеждат във вътрешния си човек ами направо го изкарват на показ. Друг критерии: изкуството да води до естетическо преживяване. Е...преживяване определено имаме...дали е естетическо ще остваим това всеки сам да реши.

Искаме или не по някой критерии чалгата си е изкуство. За добро или лошо нея я има и има и кой да я потребява, затова нека не съдим за да не бъдем и ние един ден съдени, защото всичко в този сват се променя и не знаем утре на кой бряг ще сме.

P.S. почитателите на метал музиката имат така наречения танц “пого”, който представлява засилване и блъскане със сеседните до нас почитатели на този тип музика – доста грубо и неестетично. При чалгата поне това отсъства като елемент на ниския морал...