Най ми е трудно да започна да пиша. След първите няколко изречения, сякаш нещата почват да се случват, но до тогава пиша глупости за да завъртим колелото на мисълта.
ПР-а в България не е особено развит. За краткото си съществуване, едва ли можем да изнамерим кой знае колко родни примери, които да заслужават да бъдат разгледани и анализирани на 5 страници в шрифт 12 (което си е едно голямо развиване на способността за разтягане на локуми, дори когато локумите са свършили с разтяганего си на 3-тата страница). Доста главоблъскане и консултиране с колеги отне изнамирането на удачния пример от нашенскитеПР практики, който да бъде достоен за тези 5 страници. В крайна сметка, след като не можах “колегиално” да си завзема чужд пример, реших, че претенциите ми за висок интелект трябва да се докажат и да бъде опровергано всеобщото мнение, че съм талантлив, но мързелив.
Докато малко по малко разбирах какво е това животно ПР и как да го обясня на бабите ми, разбрах, че синоним на ПР е “убеждаваща комуникация”. Примерът, който ще разглеждам в моите 5 страници слава, едва ли може да се нарече ПР, защото е твърде ежедневно и елементарно, за да получи толкова вносен етикет, но пък със сигурност си е “убедителна комуникация”.
Питали ли сте се кой е най-добре търгуващият се продукт на пазара, не само в момента, но и в миналото, че и преди миналото... Аз се замислих и логичният отговор щеше да е “информацията”, ако за целите и нуждите на тази курсова работа не ми трябваше друг отговор, а именно този – най-добре търгуващият се продукт всъщност е едно чувство, едно преживяване на околния свят, едно усещане, една НАДЕЖДА. Да, това е заключението, до което стигнах след известен период от размисли без страсти. “Надеждата крепи човека”, но не Надежда Михайлова от парламента. “Надеждата умира последна”, дори след Брус Уилис, Чък Норис, и дори след БББ (бате Бойко Борисов). Сигурно има и други поговорки на темата за надеждата, но сега не мога да се сетя. Както и да е... мисълта ми е, че това нещо, от което човекът е толкова зависим, това благо, което уж е безплатно се оказва, че може да бъде изтъргувано и то не само по време на предизборна кампания, но и всекидневно и то ЗА ПАРИ!
ПР практиката, която ще разгледам и ще анализирам (до колкото мога, апък и до колкото това има нужда от анализ) е: хазартните игри тип: Обади се, стани 10-и и имаш шанса да спечелиш 100000лв.
Че това е всеки ден пред очите ни! Всеки ден го слушаме и вече не ни прави дори впечатление. Ами и това ако не е идеалния ПР... хем работи, хем го виждаш, хем го няма и не го виждаш... Тук не знам колко е уместно да го наричаме ПР, защото все пак едва ли някой преднамерено е провел сондиране на мнения, набелязване на таргет групи, задаване на общи цели, убославяне на крайни цели и т.н. и т.н. В тази ситуация, нещата просто се случват. Та за какво иде реч. Някой, някога си, се е сетил, че може да (про)даде надежда на човек и той да бъде щастлив с илюзията, която е получил. Красиви или по-скоро симпатични момичета, доста наивни, изглеждащи безкрайно беззащитно, които стоят с големи усмивки, гледат те с големите си очи и големите им очи те гледат и ти разказват колко е голям шансът именно ти да станеш точно сега, точно в този момент 10-я обадил се и да имаш възможността да се чуеш с тази кака ,от телевизора, на живо и да й кажеш верния отговор на безкрайно тъп въпрос, за който не се иска да си ядрен физик или вундер кинд, че да знаеш отговора. По-просто казано – и балама да си пак би се сетил за отговора. А ние всички в България сме от доктор на горе в интелектуалното си ниво (все пак всеки таксиджия може да оправи Държавата за 1 месец, а всички мъже в нашата страна, мила родна, са повече от футболисти). Разчитайки точно на тези ни “качества” и високото ни самочуствие, някой “глупавичък” човечец е намерил гениален начин да ни изиграе, да ни изпързаля, да ни прецака, да ни вътри, да ни нахендри, да ни насади на пачи яйца (брей колко много изрази, и това не са всичките, за да кажем едно и също нещо).
Добре! Да се върнем на каката, която ни гледа от телевизора. Защо точно такова симпатично девойче са ни вкарали за да се опитва да ни изработи и да ни вземе паричките. Ами отговра бил: Защото ако не се чувстваш застрашен, то тогава не се и отбраняваш! Тази наивност и детска ПРОСТОТА, ни карат да използваме всичките си запаси от доверие и да го вдъхнем на образа на каката и да му повярваме и да му се доверим. Та звъним или пращаме смс. Получаваме отговор: Вие сте 6-я участник. За сълажение нямате шанса да спечелите голямата ни награда (тук всичко рухва, погледа се изпразва, заедно с джоба, тежките мисли за големите сметки на телефона на края на месеца започват да затъмняват до скоро “бистрия” ум и студена пот почва да избива по тук по там), но не губете надежда. Изпратете още 1 смс или се обадете на ххххххх и имате шанса да сте 10-я обадил си и да имаше възможността да се борите за 100000лв. (тук потта спира да излиза, “бистрия” ум пак почва да се “избистря” и всички големи сметки избледняват. Какво са все пак 10лв в сравнение с 100000лв...).
Това беше кратко описание на 1 минута пред телевизора с програмата, която ограбва нашите последни стотинки.
Равносметката е:
- 1 смс = 1.20лв с ДДС
- намерена надежда
- загубена надежда
- и пак намерена надежда
Добре, но нали се разбрахме, че сме от доктор нагоре в Татковината ни, значи “Не може мене да ме цакат с топла бира”. Загубихме битката, но не и войната! 1 смс (1.20лв с ДДС) са нищо за българина в криза. Все пак него го чакат 100000лв (точно както жъладите винаги чакат катерицата от Ice Age, просто да се прeсегне и да си ги вземе). Ами и нашият приятел се присяга, но не към жълад, а към телефона за още 1 опит. Смс-а е пратен....чакаме си....чакаме си.....чакамЗВЪЪЪН!
Надеждата пак изпълва сърцето ни, адреналинова вълна в главата, отваряме смс-а и О, ЧУДО! ...ЧЕСТИТО! Вие току-що станахте 10-я обадил се в нашата игра и спечелихте възможността да се борите за нашата награда от 100000лв. Блаженство! Неземна радост! Рая пасти да яде... вече даже се усеща как самочувствието набъбва, за миг вече карам спортно BMW с вградена система за автоматично събиране на телефонните номера на красивите момичета по спирките. Края на смс-а обаче е нещо от рода на: Но за да увеличите шанса си да спечелите нашата награда продължете да пращате смс-и и да ставате 10-и! Тука малко парата от мечтите се разсейва за момент, защото се сещаме, че все още държим телефона си, а не скоростния лост на BMW-то, но пък човекът, написъл смс-а (който между другото вече го чувстваме като пръв приятел) ни казва, че шанса ни е ГОЛЯМ, а може и да е ОЩЕ ПО-ГОЛЯМ! Само трябва да пусна още 1 смс.
Равносметката до тук:
- 3 смс-а = 3.60лв с ДДС
- намерена надежда
- загубена надежда
- намерена надежда
- намерена голяма надежда
И това ако не си е хубав бизнес... Да продадеш пясък на номад в пустинята, лед на ескимос на полюсите... И все пак си остава нещо мааааалко и незначително, нещо което не ни се набива на очи, нещо което не парадира и не бие тъпана и все пак изсмуква ХИЛЯДИ левове всяка вечер от българина (който да не забравяме, че го тресе КРИЗА!)
Малка вметка за световната финансова криза – Защо макар да сме в криза всички имаме ПОНЕ по 1 мобилен телефон?! Ако знаете правилния отговор, пуснете смс на 112233 и спечелете напразната надежда да спечелите!
Обратно в темата... (тук е момента с 3-тата страница където локума започва да отказва да се разтяга повече)
Та значи току-що (про)дадохме малко надежда на безнадеждния и взехме от парите на безпаричния, за да му (про)дадем дим и ПРАЗНИ обещания. Е да, някой понякога печелят, но никой не е сигурен кои са хората които са спечелили и какво точно са спечелили. Със сигурност обаче можем да кажем, че “простичкия” човечец, измислил тази “игрица” е спечелил, не само веднъж, а всеки Божи ден и то не от кой да е, а от доктора по всичкология – българския гражданин.
Гениалността на всичко това се се крие и в още един факт: тъй като сме свикнали да гледаме скиптично и подозрително на всичко и всеки, то първоначално всичко бива прекарано през цедка, всяка дума погледната под микроскоп, а всяка усмивка анализирана, за да проверим колко е искренна. “Това са глупости” “Врели не кипели” “Да да! Само така ще е!”... са само част от цензурните реплики, които се срещат в устата на българина докато започва предаването. Точно след 5 мин той вече е УБЕДЕН да си вземе ДОБРОВОЛНО телефона и “да си опита късмета”.
След като си опитаме късмета и осъзнаем факта, че пак са ни пратили за зелен хайвер, теглим една типично българска “поговорка” с широкообхватно поле на приложение и си лягаме да спим. Край! Точка! Обеца на ухото! Е да, но това е до следващия път, в който каката започне да ни гледа от телевизора и да ни омайва със заучени фрази и нисък интелект и не особено дъбокопростираща се обща култура. Запленени сме единствено от ниската талия на панталона й и дълбокото й деколте, както и от “новите” обещания за земен Рай само срещу 1.20 с ДДС.
До момента това което установих е:
Българинът, колкото и подозрителен и мнителен да е, се спъва в малките неща – “Малките камъчета обръщат колата” народна мъдрост. Ако се опитат да ми вземат 1000лв на куп НИКОГА не бих ги дал, но с малко хитрос, малко упование в човешките НАДЕЖДИ и ето, че не хиляда ами хиляди левове потичат всяконощно към джобовете на хората, които с памук ни вадят душата. Голямата трагедия е, че си го знаем, и за топлата бира и за студените кюфтета и за хартията в кремвершите и за ракията – менте и за кофти политиците, но ПАК, ДОБРОВОЛНО на 2 години заставаме пред празна кутия с празен лист в ръка, но изпълнени с надежда, пак онази надежда, която купуваме за 1.20лв почти всяка вечер.
Годините опит са си оказали влиянието и са ни научили, на този трик: Очи – пълни, ръце – празни. Сега вече започнах да се чувствам като в стриптиз бар (никога не съм ходил!!!). Май излезе, че цялата ни Държава е един голям публичен дом!? Да не дава Господ да си го помисляме, все пак говорим за нещо свято, за нашата Татковина, за майка България! Е свята свята, колко па толкова да е свята... след като има такива мизерници, които не се свинят да мърсят святостта и да я правят... НЕсвята...
“Не е луд тоя, който яде баницата, тоя който му я дава” – пак народна мъдрост. Имам чувството, че по принцип ни е мъдър народа, но в случая малко се е объркал. Тия, които ни дават тая телевизионна баница БЕЗ касмети, не са били особено луди като са почнали да забъркват тестото. Всички ние, доктори и нагоре, които сме роднини и потомци на Хитър Петър, ние сме тези, които са лудите! Луди да търпят такава долна подигравка.
Това е практиката, която реших, че е достойна да занимава вниманието ни в почти 5-те страници. Локумите са разтегнати до скъсване, майтапите са доста, усмивка сигурно има, но като за край не само на писанията, но и на годината, която почти си отиде, нека си пожелаем да сме живи и здрави до годин до амина, да не бъдем по – умни, а по – мъдри през следващата година и дано набор ’90 догодина да нямат такъв “светъл” пример, с който да ви занимават!
Вече започвам да изпадам в крайна глупост от нямане на какво повече да напиша, така че… Честито Рождество Христово и Успешна и изобилно блаоглосвена Нова Година!
Няма коментари:
Публикуване на коментар